Jun 5, 2010, 3:39 PM

Огънят-ІV

Poetry » Love

719 0 4

Не разливай
в ръцете ми обещания,
момче!
От това
да ми сваляш звезди
нито една
на Небето не остана.
Ти забрави ли,
че целунах сърцето ти
и разпръснах във него дъга?

Не ми казвай
колко много ме обичаш,
момче!
От хоризонта ти
аз вече изчезнах
и вървя
по широкия бял път
към безкрая.

- Моля те, запали ми огън!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ivanleko91 (Ангел Колев)

Пътят е труден, но за сметка на това дълъг...
към безкрая...

Хубаво и искрено!
Привет!

2010-06-12T12:08:28+03:00
bojilova1 (Петя Божилова)

добре, че звездите не слушат мъжете и си стоят на небето

2010-06-09T19:33:27+03:00
aborigen (Борко Бърборко)

Трябва да се върви. Иначе - лошо!

2010-06-08T21:04:50+03:00
Ена (Елена Гоцева)

!!!
Точно!
Всеки има своето момче... момиче...
И когато след години отново ти поиска огънче...

"От хоризонта ти
аз вече изчезнах
и вървя
по широкия бял път
към безкрая."

Прегръдка!

2010-06-06T09:24:39+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0