Огърлица на съдбата - Пролог ( част четвърта)
ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата)
13.
Завличаше ме не една химера
към пропасти дълбоки на лъжата.
Преследваше и неуспех душата,
догонваше ме варварска потеря.
Сред долините пусти и студени
сковаваше духа ми самотата.
От ручеите тихо заледени
очаквах аз спасително водата.
Жадуване от слепота е блян и
замръзва всичко в снежни океани.
14.
Да бъдеш ти за мене топлината
е любовта, която пази Рая.
От тебе само блика във безкрая
живителният порив на земята.
И с песента на птиците крилати
и с аромата цветен ще узная
каква е силата на обичта ти,
и за какво най- искрено мечтая.
Южнякът с дръзновението идва
и с полъха си нежно се заскитва.
15.
Аз помня още, с радост ще призная,
как чарът ти плени ме с пъстър шал
и следващият патос мил и бял
разцъфна от черешите в омая.
Сезоните менят се все различни,
чрез тебе само имат идеал.
Не ще пропаднат чувствата лирични,
че същността си в тебе съм познал.
И в пролет, в лято, в есен или в зима
за теб сърцето от любов го има.
16.
Редуват се неспирно пик и жал
и грешките изплитат своя драма.
Съдбата е непоносимо пряма,
когато осквернява ни с провал.
След дните отминаващи безбожно
надеждата не ще потъне в яма.
Безсънието трови ни тревожно,
но вярата е винаги голяма.
Доброто и красивото ще бъдат
щом мрака от душите ни пропъдят.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
