May 9, 2010, 7:05 PM

Около

  Poetry
952 0 2

Малки, наивни и злобни хора,

в своята злоба нямат умора...

Единствено  завиждат, презират,

да те закопаят начин намират...

Време за своя живот не отделят,

а твои, чужди тайни споделят...

Сиви, безлични, малки мишки

ровят на деня ти всички нишки,

изтъкани от нелепа, клета омраза,

тровят всеки, всичко със зараза...

Противна помия отгоре изливат,

в своята горчива завист преливат...

С всяка дума - чиста отрова,

нелепи, малки, злобни хора.

 

 

                                Около, наоколо, близо до, навсякъде...

                                За всички, забравили злобата някъде...

 

За малкото НЕмалки хора, които са останали в живота ми - благодаря.

За онези останалите около, наоколо... лицемерни...

                                                                                    нямам какво да споделя.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДдП All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...