Apr 10, 2020, 11:11 AM

Окови

  Poetry
774 0 1

 

Не беше птичи, свински грип, антракс,
не беше спин, не беше чума даже...
Сега корона имаме сред нас,
но Бойко е готов да я накаже...

 

Звънят му от къде ли не сега,
допитват се за методите дръзки...
Кой от тях ще ни плати дълга?
А той расте със Бойковите връзки....

 

Воюват генерали по върха -
Борисов, Радев... даже Мутафчийски.
Всеки днес е медийна звезда
и видимо се чувства арабийски.

 

Короната ли? Никой я не ще.
Никой не желае да я сложи.
Страхът посят, покълна и расте
и всеки казва, кой каквото може.

 

Преди се смях, а днеска ме е срам,
че тия, са елита на народа.
Днес, лошотията строи си храм
и за основи ползва ни -живота.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Храм от езически времена.
    Отпред, черепи, вътре, фалшиви кумири и шамани с тиквени одежди.
    Време е за жертвоприношение!
    Моля, да влезе народът...
    Поздравявам те.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...