Nov 2, 2011, 1:01 PM

Октомври

Poetry

849 1 3

Щом злокобният Октомври
нападне скоро морната земя
с вериги ледни той ще я обгърне
ще бъде вързана и моята душа

И ще води с себе си Октомври
момиче малко хванал под ръка
и гдето стъпи туй дете порочно
умира всичко във прегръдка на Слана

След тях вървейки - следваща Октомври
пристъпва бавно вещицата зла
и туй що щерка ù (Слана) е пощадила
без капка съвест ще довърши тя

Аз знам що водиш ти Октомври
О коннико от студ и мраз
и таз година на гърба ти язди
убийца - Зима я наричам аз

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Cveti_e_LuDa (Цуци)

Много хубаво

2011-12-17T22:54:35+02:00
poem_lady (Фери)

Направо покъртително зловещо! Особено частта с детето. Поздравявам те за силния стих, макар че зимата ми е любим сезон...

2011-12-15T11:06:52+02:00
ikiva (Виктория Георгиева)

Много силно!

2011-12-03T19:16:07+02:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0