Nov 2, 2011, 1:01 PM

Октомври

  Poetry
845 1 3

Щом злокобният Октомври
нападне скоро морната земя
с вериги ледни той ще я обгърне
ще бъде вързана и моята душа

И ще води с себе си Октомври

момиче малко хванал под ръка
и гдето стъпи туй дете порочно
умира всичко във прегръдка на Слана

След тях вървейки - следваща Октомври

пристъпва бавно вещицата зла
и туй що щерка ù (Слана) е пощадила
без капка съвест ще довърши тя

Аз знам що водиш ти Октомври

О коннико от студ и мраз
и таз година на гърба ти язди
убийца - Зима я наричам аз

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...