2.11.2011 г., 13:01

Октомври

848 1 3

Щом злокобният Октомври
нападне скоро морната земя
с вериги ледни той ще я обгърне
ще бъде вързана и моята душа

И ще води с себе си Октомври

момиче малко хванал под ръка
и гдето стъпи туй дете порочно
умира всичко във прегръдка на Слана

След тях вървейки - следваща Октомври

пристъпва бавно вещицата зла
и туй що щерка ù (Слана) е пощадила
без капка съвест ще довърши тя

Аз знам що водиш ти Октомври

О коннико от студ и мраз
и таз година на гърба ти язди
убийца - Зима я наричам аз

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...