Октомври е
Не ме позна, притихнала във здрача,
седя на пейката, засипана със шума.
Октомври е, небето плаче,
чадърът капе, изсвистяват гуми.
По мократа настилка шепа хора -
прибират се, забързани и тихи.
Листата гният, вятърът ги гони,
шептейки свойте есенни мотиви.
Не ме позна, измъчена и бледа,
усмивката ми тъжна е гримаса.
Ще спре дъждът, дори зимняк да вие,
ще седна с чай на свидната тераса.
На слънцето ще пратя много обич,
на птиците – сърцето си свободно.
Обичам те, животе саркастичен!
И не, не чувствам се за миг виновна...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
