Oct 1, 2020, 7:00 PM

Октомври е 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
384 3 9

Не ме позна, притихнала във здрача,

седя на пейката, засипана със шума.

Октомври е, небето плаче,

чадърът капе, изсвистяват гуми.

По мократа настилка шепа хора -

прибират се, забързани и тихи.

Листата гният, вятърът ги гони,

шептейки свойте есенни мотиви.

Не ме позна, измъчена и бледа,

усмивката ми тъжна е гримаса.

Ще спре дъждът, дори зимняк да вие,

ще седна с чай на свидната тераса.

На слънцето ще пратя много обич,

на птиците – сърцето си свободно.

Обичам те, животе саркастичен!

И не, не чувствам се за миг виновна...

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Оптимистично, на фона на унилия есенен пейзаж. Животът - калейдоскоп от картини, случки, лица и спомени...Краткотрайна клетва във вечна обич...
  • Този стих вдъхва сили за живот!
  • Хубаво, много!
  • Благодаря Ви, приятели, бъдете здрави и все така талантливи!
  • Много е хубаво!
  • Дори и '"саркастичен", животът трябва да се обича и живее! Хареса ми това първооктомврийско стихотворение!
    Честит празник на Поезията, Гени!🌹
  • Много е хубаво! Поздравявам те!
  • Обичам те, животе саркастичен! - тази обич ни е като чиста вода
  • Хубаво есенно стихотворение.
    Поздравявам те.
Random works
: ??:??