Аз съм октомври сгушен във септември,
Житейска есен с календарна вплетени.
Летят във мен като езически кентаври
розетки нежност в дните ми, наречени.
Орисани слънца смирено капят,
а ветровете спомен мил отвяват...
Меланхолични цветове, без дух се стапят,
в отсъствие на цвят и аромат окаменяват
като фосили от зорите древни.
А сетивата хризантемени се ронят,
мъгли разнасят капчици напевни,
сред дързостта на минали сезони. ...