Омесване на слънце
В нощвите къпала се е зората,
кълбенца светлина се гонят.
Лъчът – притичал през стъклата,
в трохи по дланите се рони.
А баба ми замесва хляба, гали,
гръдта от ръжено тесто натиска.
И утрото, изпрано на парцали,
масурите си бляскави разплисква.
Душата ù се сипва сред брашното
със слънце – благодарно да го месят.
И зрее дълго изгревът в окото
на сънения и оцъклен месец.
Клепачи тази нощ като притвори
и здрач засипе мислите ù тъмни,
свещица палва баба и се моли.
И Господ-Бог дано да ни разсъмне.
© Валентина Йотова All rights reserved.
