Омраза
Забрави какво се случи!
Забрави за нас!
Защо пак в душата е мраз?
Нима параноя беше любовта голяма?
Ти започна. Ти реши, че искаш да си с мен - ти!
А накрая ме умори.
Мечти напразни, години омразни.
Взе ножа и го заби направо във сърцето ми.
Ти разбра, че то ти принадлежи и реши:
така безпощадно ме унижи!
Галеше нейните очи и коси,
и не се посрами -
поглед от мен не свали.
Защо?
Реакцията моя важна за теб беше.
Ревност ли - не ревнувам!
Тази дума не я познавам.
Но омраза - направо ти заявявам,
че с нея към теб аз оставам!
© Габриела Богданова All rights reserved.
