Омраза

27.10.2007 г., 14:03 ч.

Поезия » Любовна

941 0 2

Забрави какво се случи!

Забрави за нас!

Защо пак в душата е мраз?

Нима параноя беше любовта голяма?

Ти започна. Ти реши, че искаш да си с мен - ти!

А накрая ме умори.

Мечти напразни, години омразни.

Взе ножа и го заби направо във сърцето ми.

Ти разбра, че то ти принадлежи и реши:

така безпощадно ме унижи!

Галеше нейните очи и коси,

и не се посрами -

поглед от мен не свали.

Защо?

Реакцията моя важна за теб беше.

Ревност ли - не ревнувам!

Тази дума не я познавам.

Но омраза - направо ти заявявам,

че с нея към теб аз оставам!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.