Jan 22, 2010, 2:55 PM

Онази нощ

  Poetry » Love
846 0 8

Онази нощ, ухаеща на лято

под синкавия звезден небосклон,

онази нощ, с теб когато

за първи път преплетохме очи -

не беше, не, не беше лято

и нямаше небето ни луна,

но бяхме ние виното разлято

на собствената си любов в нощта...

Онази нощ, посипана с искри,

когато пръстите ти мойте свиха,

онази нощ в нас се прероди

и с глас в нас зашепна тихо...

Не, нямаше фанфари и комети

и нямаше излишна суета -

ний бяхме, с тебе, двамата поети,

които с думи изрисуваха света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Саръова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...