Онази нощ
Онази нощ, ухаеща на лято
под синкавия звезден небосклон,
онази нощ, с теб когато
за първи път преплетохме очи -
не беше, не, не беше лято
и нямаше небето ни луна,
но бяхме ние виното разлято
на собствената си любов в нощта...
Онази нощ, посипана с искри,
когато пръстите ти мойте свиха,
онази нощ в нас се прероди
и с глас в нас зашепна тихо...
Не, нямаше фанфари и комети
и нямаше излишна суета -
ний бяхме, с тебе, двамата поети,
които с думи изрисуваха света...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хриси Саръова Всички права запазени
