Jun 14, 2015, 1:05 PM

Онези мисли към тях

  Poetry
518 0 0

Можеш ли да докажеш колко ще бъдеш постоянен

в реалността, която дълго и просторно затваря

порти от спомени?

Седейки и сумтейки, ти прегръщаше деня

с пръсти вкопчени от достояния и поверия,

породени от дъното на всяка една частица,

която тихичко те побутваше към ръба на лудостта.

 

Колко ли време бе прекарал, мислейки

за мен и нея, в едно кралство на измисления

прекрасно груб облачен град, в който слънцето

леко притваряше своите сивкави очи.

А когато ги отвореше, едва ли мислеше да ти намигне.

 

Моето съпричастие бе ключът към лудостта на всеки един

от вас, който просто съблюдаваше процеса на еманципация.

Можеш ли да ми докажеш, че греша?

А как ли би могъл, аз прошепвам моите мечти и вирвам

поглед в небесата омагъосани, раздрани от всичките речи

преследвани от тези наши цинизми.

Дали мрачни са речите или просто умеем да изричаме прекрасно

тези думи една след друга.

 

Кои би ни пощадил при мисълта, че ти сам

не би сторил път на малкото останало в теб,

което кротко хортуваше там някъде около

всичко това, мъчейки се да предаде една легенда

изгубена между редовете на последните останали

истини. А дали е по-добре така?

Все едно там е живота, там в измислените небеса.

 

Аз ще затворя тази врата, ей онази там,

която скърца от времената на летата,

в които кроихме да погледнем и към вас -

онези безсрамните, онези със силата на крилете

разпънати така, че закриваха гледката морска.

А там бе онова малко островче, към което всеки

се бе запътил, така скромно с една голяма мечта

за попътен вятър.

 

Та кажи ми, страх те е нали от онези ливади, които рисувах

така старателно с усмивка на лице, страх те е и от онези 

платна, които развявах безспир.

Онзи поглед бе безценен и не можа да се предаде

и да укроти зверовете и на кралете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...