Онова стихче помниш ли го?
*** - не съм си променил стила, просто намерих това старо стихче, докато бърниках из "антиките" си снощи.
Хайде -
За кратко.
Само няколко думи
и после
може да бръкна
там вляво,
долу вляво.
Кораво,
като леден блок,
изстудяван,
изстрадан -
двеста
не
две хиляди
години.
Прости ми?
Не, аз няма
да ти се моля.
Има едни
балончета,
дето...
като ги надуеш
и се пукат -
нали си ги виждала,
едни такива -
червени
и много тънки.
Чак прозрачни,
мрачни,
че ти се иска
да ги нахраниш,
та барем станат
по-дебели.
Ще успееш ли?
Май не,
защото не ти пука
за мен -
знам ли -
може би
за никого,
никога
не ти е
"пукало".
Хайде -
да се наговорим.
За някога.
Че тогава
не говорехме
много.
Сбогом,
ми каза и ти
по някое време -
вече забравих.
Забравих ли?
Май да,
защото
съм тъжен,
пък ако...
нали се сещаш..
друго щеше да е -
по-хубаво,
глупаво,
но някак приятно.
Стократно
се моля да се върне
(времето, де),
да се обърнеш -
но няма да стане,
та поне
да си поговорим -
ей така - като хората -
па било и за ден.
Па и дори смутен
да изглеждам,
нареждам
понякога да,
малко съм си цапнат
в устата,
ама мога да се престоря
щом е за ден,
и щом ще си с мен
ангели ще бъдат всички,
обичам, обичам,
обичам те, бе,
да му се не види,
омръзна ми
да пиша няк'ви глупости
виж колко съм отчаян
и римите забравих вече.
Обречен.
Да, обречен,
кажи го - аз не се сърдя
знам, че съм сложен,
невъзможен,
с грапава кожа,
ама знам къде да пипам,
да драскам, да щипя,
даже като си с гръб,
като те целувам,
помниш ли...
то забравя ли се?
Не знам
как да ти напомня
за мен,
по скайп ли пак ще трябва
омръзна ми
от тия електроники,
компютрите не правят секс,
секса не прави компютри.
Виж какви глупости,
отвлякох се,
а исках
да си поговорим
за кратко
само няколко думи
май си поговорихме вече
бръкнах вляво
ух, че студено,
формичката за лед
се е счупила,
но нищо
ще сложа нова.
просто исках да ти кажа,
че ти бях написал
едно такова...
стихче, бе,
да, стихче
и ти го бях пуснал в джоба
на раздяла
тааааа...
ти прочете ли го
въобще?
© Валери Шуманов All rights reserved.
