Jan 14, 2012, 1:19 PM

Онзи мъж

  Poetry » Love
987 0 7

Знам, че можеш да влизаш в съня ми,
аз съм онзи - с когото летиш
всяка вечер, върху килим от циклами,
всяка вечер, щом без мене заспиш.

 

Аз съм онзи, с който нощем говориш
и до ранни зори тихо в мен
две очи молят с плам да отворя
в твойте мисли - най-новия ден.

 

Аз съм онзи - който нощем те гледа
през очите на небесния свод
и нанася върху устните бледи
с две целувки - две капки живот.

 

Аз съм онзи, със когото мечтаеш
да отидеш до ръба на света,
и горко ми - ако там се разкаеш...
... ще ме вземе от теб... есента...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...