Опианен от вятър гальовен...
Опианен от музиката на вятър гальовен
стоя на брега на морето Любов.
Животът е сушата - Ти си кораб пътуващ към мен!
Товар безценен от чувства
и пътник единствен, очакван -
Любима, родена за мен във далечна земя...
На кея, когато докоснеш брега
ще те прегърна с цялата обич която пазя за да Те посрещна!
Сляти в целувка ще бъдем отново едно!
Вълната ли нежно докосна лицето ми?
Или бяха твоите пръсти в косата ми вплетени,
шепнещи с нежна милувка Обичам те?
Нежна Безкрайност - Благодетелко моя
как да ти кажа благодаря
за щастието което ми донесе?
Ако храм построя, ще бъде ли той достоен за Теб?
Ще устои ли на вечността и на бурите
неизменно вървящи след теб?
Зная, усещаш сърцето ми биещо силно
като камбана от църквата в бяло
за да научи светът, че Бог е във нас!
Това е достатъчно
за този който обича -
прошепна ми Ти.
© Ангел Милев All rights reserved.
