С тази рима, дето се заби в сърцето му,
чувството свободно в стихче се разля!
И усмивка светла озари лицето му!
А сърцето трепна... и го заболя!
С радост композираше пак стихотворение,
строфите нареждаше стих след стих с любов,
а вълни на ново силно вдъхновение
пееха, прииждаха– срещна ги готов!
Но когато свърши да римува, хвана се,
че не може вътре болката да спре,
че докато писал е, зле пробита, раната
дълго е кървяла в топлото сърце...
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
