Опит за Летене
/Измъчван от болка.
Окован в страдание.
Изпитвам жажда
и нужда от покаяние./
През живота си коварен винаги съм искал
да виждам тогава, когато властва мрак.
Никога аз не съм го притискал,
дори когато чувствах се сирак.
И ето, че един ден, когато отворих очи,
почуствах какво е да бъдеш жив:
В стаята си виждах запалени свещи,
всичко имаше цвят различен от сив.
Всичко бе прекрасно, но само за миг,
съдбата ми, решаваше я ти,
да все още, жив съм, но помня как ме остави
в стаята там с изгасени свещи.
Мъчех се ранен, като птица
да отлетя високо в небесата
и макар за теб да бях бледа скица
да върна любовта, отново в сърцата.
Но не мога!
Потъвам сякаш в небето,
слънцето не топли моята душа,
вятър не вее вече в полето,
опит за летене със счупени крила.
Р.Х. 02.09.2013 г.
© Тангра Перник All rights reserved.
