22.10.2013 г., 23:05 ч.  

Опит за Летене 

  Поезия » Любовна
622 0 2



/Измъчван от болка.
Окован в страдание.
Изпитвам жажда
и нужда от покаяние./

През живота си коварен винаги съм искал
да виждам тогава, когато властва мрак.
Никога аз не съм го притискал,
дори когато чувствах се сирак.

И ето, че един ден, когато отворих очи,
почуствах какво е да бъдеш жив:
В стаята си виждах запалени свещи,
всичко имаше цвят различен от сив.

Всичко бе прекрасно, но само за миг,
съдбата ми, решаваше я ти,
да все още, жив съм, но помня как ме остави
в стаята там с изгасени свещи.

Мъчех се ранен, като птица
да отлетя високо в небесата
и макар за теб да бях бледа скица
да върна любовта, отново в сърцата.

Но не мога!
Потъвам сякаш в небето,
слънцето не топли моята душа,
вятър не вее вече в полето,
опит за летене със счупени крила.

Р.Х. 02.09.2013 г.

© Тангра Перник Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,но не се целя да се научя по нечий стандарт.
    Това което пиша е това което чувствам и по начина по който го чувствам.
  • Браво, Тангра, пиши, някой ден може и да се научиш!
Предложения
: ??:??