Apr 7, 2016, 10:48 PM  

Опитомена любов 

  Poetry » Love
2358 6 37

Очите му - очи като на хищник,

светкавици и бури под клепачите.

Душата ù - бездомна, малка скитница,

попадна ненадейно в плен на здрача му.

 

Изплаши се, че той ще я погуби,

а звярът я обикна по човешки.

Отиде си преди да се е влюбила,

от мъка заболя във него, зверски.

 

Опита се сама да го изтръгне

от себе си, но някак неизбежно

отново и отново се завръщаше

към грапавата и първична нежност.

 

Накрая се предаде, уморена,

от всичките надбягвания с времето.

Отдаде му се топла и смирена,

и пусна го да порасте в сърцето ù.

 

© Жанет Велкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??