Опитомена любов
Очите му - очи като на хищник,
светкавици и бури под клепачите.
Душата ù - бездомна, малка скитница,
попадна ненадейно в плен на здрача му.
Изплаши се, че той ще я погуби,
а звярът я обикна по човешки.
Отиде си преди да се е влюбила,
от мъка заболя във него, зверски.
Опита се сама да го изтръгне
от себе си, но някак неизбежно
отново и отново се завръщаше
към грапавата и първична нежност.
Накрая се предаде, уморена,
от всичките надбягвания с времето.
Отдаде му се топла и смирена,
и пусна го да порасте в сърцето ù.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Прочувствено и пленително.
