Смешен си скъпи,аз да знам,а ти да го криеш,
банално е вече,лъжа е всяка дума,която изрече.
Пак ли чакаш да ти дам,свобода или сила не знам,
От себе си няма да те разделя,
но знай,ти имаш вече своята свобода.
Не се страхувай,че мога да заплача,
чужди сълзи не трябва да те плашат.
Нека бъда просто спомена от една измама,
жена съм,не казвай,че като мене друга няма,
така въртиш ножа забит в плътта ми,
а тази болка убива,без сила някак умира гласа ми.
Прости ми,така и аз на теб ще ти простя.