Прасето - черното заклаха,
телето безмилостно одраха,
наденица направиха,
на стобора я окачиха.
Ракийката - почти я пресушиха...
Винцето - всичкото изпиха...
Сега главите цепят ги опасно,
та чак вкъщи им се вижда тясно.
Но в ресторанта място винаги ще има
и е достатъчно, знам, за цялата дружина.
Там бармана не знае думичката няма,
от опиянение всичко им минава.
Накрая истина една остава:
от алкохолика нищичко не става.
© Славка Григорова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
