О, той дори не ме познава,
но пак е тръгнал срещу мен...
Със старите си навици остава
и пее стария рефрен.
За него аз съм дойна крава,
натирена в света, боща,
която само мляко дава
и други хубави неща!
Чрез мен той търси лесна слава
в разклатената си душа,
но пак на дъното остава
към хората върви пеша...
При спор той думата не дава.
Надвиква всички... Хвърля кал!
За мене той човек не става!
Какъв човек е... без морал!
16.10.2011 г. София
© Христо Славов All rights reserved.
Поздрави!