Jun 3, 2016, 10:01 PM

Опонента

  Poetry » Other
372 0 0

Опонента

 

Та той дори не ме познава,

но все се дърли срещу мен.

Със старите си навици остава

и пее стария рефрен!

 

За него туй е  дойна крава,

натирена в света бошта,

която мляко ще му дава

и други хубави неща!

 

Така той търси лесна слава,

за моя сметка и страна,

но все на дъното остава

да търси Слънцето в нощта.

 

Той думата на друг не дава,

надвиква другите и хвърля  кал,

но критикар безпочвен се остава,

навярно  това и ти си разбрал!

  16.10.2011г.София

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hekredel All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...