3.06.2016 г., 22:01

Опонента

373 0 0

Опонента

 

Та той дори не ме познава,

но все се дърли срещу мен.

Със старите си навици остава

и пее стария рефрен!

 

За него туй е  дойна крава,

натирена в света бошта,

която мляко ще му дава

и други хубави неща!

 

Така той търси лесна слава,

за моя сметка и страна,

но все на дъното остава

да търси Слънцето в нощта.

 

Той думата на друг не дава,

надвиква другите и хвърля  кал,

но критикар безпочвен се остава,

навярно  това и ти си разбрал!

  16.10.2011г.София

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hekredel Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...