Опозорена любов

             На пътя ме оставиха сама
             и чувах стъпките, заглъхващи зад ъгъла.
             Още не вярвам, че стана така,
             значи - дълго себе си съм лъгала.

             Защо ме остави, защо ме измами,
             при друга отиде, с любов заслепи я.
             Какво, недостатъчна ли беше обичта ми,
             или твоята не стигаше за мене?

             Мълчиш, защото знаеш, че след време
             отново ще се върнеш да ме молиш.
             А от нея ти какво ще вземеш -
             само обич? А моите разплакани очи?

             Целуваш ме във тези топли нощи,
             а очите ти къде са усремени?
             А твойте мисли опозорени
             ще ти тежат за цял живот.