Оптимистична теория
Ако всяка пътека се блъска в стена
и с безизходност свършват посоките,
ще остане ли вътре във теб мекота,
ще покълва ли вътре любов?
Ако всяка звезда е изстинала точка
от очите на гола вселена,
ти ще вярваш ли още в тъмното нощем,
че душата във теб е нетленна?
Ако всяко небе потъмнее от гняв
и крилете се счупят от болка,
ще се сливаш ли пак със простор необятен
и с мечти ще заченеш ли полет?
Ако всяка сълза се вкаменява на гърлото
и дълбае в недрата й мъка,
ти ще търсиш ли светеща радост във утрото,
ще блести ли в очите ти бъдеще?
Ако всяка любов ти краде от сърцето
и си тръгва безмилостно сляпа,
ти ще можеш ли пак да намериш пътека
към човека, зад ъгъла чакащ?
Ако този живот ти гризе всяка стъпка
и душата ти мачка през пръсти,
в теб ще диша ли още надежда,че утре
ще се ражда Добро?
(ДА!)
Значи лошото свърши.
© Инна All rights reserved.
