Оптимистична теория
Ако всяка пътека се блъска в стена
и с безизходност свършват посоките,
ще остане ли вътре във теб мекота,
ще покълва ли вътре любов?
Ако всяка звезда е изстинала точка
от очите на гола вселена,
ти ще вярваш ли още в тъмното нощем,
че душата във теб е нетленна?
Ако всяко небе потъмнее от гняв
и крилете се счупят от болка,
ще се сливаш ли пак със простор необятен
и с мечти ще заченеш ли полет?
Ако всяка сълза се вкаменява на гърлото
и дълбае в недрата й мъка,
ти ще търсиш ли светеща радост във утрото,
ще блести ли в очите ти бъдеще?
Ако всяка любов ти краде от сърцето
и си тръгва безмилостно сляпа,
ти ще можеш ли пак да намериш пътека
към човека, зад ъгъла чакащ?
Ако този живот ти гризе всяка стъпка
и душата ти мачка през пръсти,
в теб ще диша ли още надежда,че утре
ще се ражда Добро?
(ДА!)
Значи лошото свърши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
