i2na (Инна)
145 1101
31.10.2007 г., 18:29 ч.

Оптимистична теория 

  Поезия
635 0 22

Ако всяка пътека се блъска в стена

и с безизходност свършват посоките,

ще остане ли вътре във теб мекота,

ще покълва ли вътре любов?

Ако всяка звезда е изстинала точка

от очите на гола вселена,

ти ще вярваш ли още в тъмното нощем,

че душата във теб е нетленна?

Ако всяко небе потъмнее от гняв

и крилете се счупят от болка,

ще се сливаш ли пак със простор необятен

и с мечти ще заченеш ли полет?

Ако всяка сълза се вкаменява на гърлото

и дълбае в недрата й мъка,

ти ще търсиш ли светеща радост във утрото,

ще блести ли в очите ти бъдеще?

Ако всяка любов ти краде от сърцето

и си тръгва безмилостно сляпа,

ти ще можеш ли пак да намериш пътека

към човека, зад ъгъла чакащ?

Ако този живот ти гризе всяка стъпка

и душата ти мачка през пръсти,

в теб ще диша ли още надежда,че утре

ще се ражда Добро?

(ДА!)

Значи лошото свърши.

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??