Дъждът ще спре,
слънце ще изгрее.
Ще бъда аз добре,
славей нежно ще запее.
Колко хубав е света,
създаден от Господ Бог,
ще цъфтят навън цветя,
сякаш рисувани от Ван Гог*.
Животът смисъл има,
струва си да се живее,
дух излива се в рима,
усмихва се и пее.
*В смисъл, че са много хубави.
© Георги All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
