Отломки странни от сърца човешки

затрупват бялата пустиня на листа..

Изтлява някъде човек с насмешка

над опустошената от някого душа...

От съдбата си запратена към клада

сред калейдоскоп от чувства вечни

с окови златни и ключовете у нияда

да скрият болките сърдечни.

Бореха се в нея пламъци с ледове,

създадени от отговори на въпроси.

Безуспешно търсеше за себе си къде

да попита Дявола: „Признай ми с кого си?“

Вятърът оставаше безмълвен.

Момичета с орхидеи в черните коси

танцуват нежно зовящите танци,

оставяйки по мокрия пясък следи,