Nov 28, 2022, 11:56 AM

Опустошената душа 

  Poetry » Other
5.0 / 1
484 0 1
Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената от някого душа...
От съдбата си запратена към клада
сред калейдоскоп от чувства вечни
с окови златни и ключовете у нияда
да скрият болките сърдечни.
Бореха се в нея пламъци с ледове,
създадени от отговори на въпроси.
Безуспешно търсеше за себе си къде
да попита Дявола: „Признай ми с кого си?“ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Random works

More works »