Опустошение
Опустошение
Понесъл на плещите си деня,
с крака избутвам улицата прашна.
Във празната кутия от храна,
пренасям част от пустотата страшна.© Петър Варчев All rights reserved.
Опустошение
Понесъл на плещите си деня,
с крака избутвам улицата прашна.
Във празната кутия от храна,
пренасям част от пустотата страшна.© Петър Варчев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...