Oct 19, 2017, 11:37 AM

Орехът от детството 

  Poetry » Free verse
4.9 / 8
493 2 11
Още помня старият ни орех,
помня как по него се катерехме.
Също помня и наивните целувки
за любов настръхналите кожи.
Помня също и реката,
помня ги и тръните в петите.
Две слънца огряваха планетата
отразявайки се във усмивките.
Помни ореха и сълзите ми,
утеха беше ми, когато бях пораснал,
попил ги е във корените си, от бурени обрасли.
Помни, но го няма вече, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Манчев All rights reserved.

Random works

More works »