Орис
О Р И С
Посвещавам на всички вас, мои братя и
сестри по перо, и ви поздравявам с
празника на поезията - 1 октомври!
Търкаля нагоре своя камък поетът.
Наивник, за който всички дни са недели.
С мисли необичайни, към небето поели,
а сърцето му рохко из тинята крета.
Съдбата с чепатата гега сърдито
късмета му ялов напъжда в гората.
Той - срамежливо дете сред децата,
се провира на дните през гъстото сито.
А стихът му - проклятие и благословия,
със слюнка отровна е често изкъпан.
И макар че е на глашатая вехтия тъпан,
като срамна болест поетът го крие.
Все не достига на зимата бялата грива,
той - първият и последен човек на земята.
Вечният жител на Вселената свята
рано си тръгва и при звездите отива...
Загора
© Диана Кънева All rights reserved.
