Nov 12, 2008, 7:57 PM

Ориснице Любов

  Poetry
652 0 2
 

Ти бродиш по света - Любов,

ту сбръчкана, ту в бебешко лице родена.

От миналото твоят рицар верен,

на стара кранта във ръждясали доспехи,

до днешния ни век модерен -

на Интернет - свят без бариери,

пак търси своята Дулсинея

и вятърните мелници за нея

превръща в най-страшни великани.

 

Ти, скитнице потайна, без умора

си търсена и чакана от тези,

които в нощи пурпурни разравят

жаравата, за да възкръснеш

от пепелта със сила нова

и с буен огън да изгаряш

сърца и да рушиш окови.

 

Ти, майка и орисница добра.

Ти, стичаща се, пареща сълза.

Ти, нежен морски бриз и ураганен вятър.

Ти...

Ти бродиш по света, Любов!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...