12 нояб. 2008 г., 19:57

Ориснице Любов

658 0 2
 

Ти бродиш по света - Любов,

ту сбръчкана, ту в бебешко лице родена.

От миналото твоят рицар верен,

на стара кранта във ръждясали доспехи,

до днешния ни век модерен -

на Интернет - свят без бариери,

пак търси своята Дулсинея

и вятърните мелници за нея

превръща в най-страшни великани.

 

Ти, скитнице потайна, без умора

си търсена и чакана от тези,

които в нощи пурпурни разравят

жаравата, за да възкръснеш

от пепелта със сила нова

и с буен огън да изгаряш

сърца и да рушиш окови.

 

Ти, майка и орисница добра.

Ти, стичаща се, пареща сълза.

Ти, нежен морски бриз и ураганен вятър.

Ти...

Ти бродиш по света, Любов!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...