Ориснико
Дали прогледнах вече, мой ориснико -
ти, който си заложил във матрицата
да търся сред лъжливите ти истини,
тъй както се премята между жиците
сразената от огъня им птица.
Дали прогледнах в онзи миг на трясък,
изправена пред твойто огледало -
не тяло с кръв, а статуя от пясък,
душевен къс, частица оцелялост
между космичните ти спици...
Превърнах ли се в по-добра матрица
със център на космическо притегляне?
Или умрях, за да ми позволиш да дишам?
Във твоя чест, ориснико, да стрелям ли
по другите залутали се птици?
Дали прогледнах, мили мой ориснико,
или съм вече безвъзвратно ослепяла?
Или удобните ти, лесни истини,
са сенките от спектъра на бялото
във мъртвите ми стъклени зеници...
© Катя All rights reserved.
