Оркестър
Оркестърът напет
с погледа напред,
засвири тази музика вековна,
рисувайки с нотата любовна.
Една жена -
единствена бе тя,
в оркестъра духов
с флейтата в ръка.
Само флейта малка,
като птицата от юга,
прошепна два-три тона
и засвири тя доволна.
Чух я аз -
изтръпнах в този час.
Останах без дъх, без глас,
само духа си усещах аз.
Мисълта ми бе голяма,
но съкрати я тая дама.
С музиката я замести
и в книга я помести.
Бетовен зазвуча,
цигулката запя.
Щраус замарширува
и сърцата забесува.
Бетовеновите ноти
като диви залудяха.
По пръстите ù нежни
като магия бяха.
Концертът продължи,
Ботев марш загърмя
и затопли ни сърца
като огън в пепелта.
Оркестърът засвири неуморно,
но дойде финален час
и с усмивка на лице,
доволен от сърце,
"до нови срещи" казах аз.
© Ставри Петров All rights reserved.
