Oct 31, 2008, 10:24 PM

Осем букви

  Poetry » Love
919 0 0

Аз съм тази, която обичаш,
Никой друг не обича така,
Говориш ми нежно, горещо се вричаш,
Единствено твоя оставам в нощта.
Любов необятна сега притежавам,
Искрена, чиста, дълбока,
Но двамата знаем, не я заслужавам
Аз - толкова грешна, себична, жестока.

 

************************************** 

 

Цяла вечност твоя ще остана,
Винаги до тебе ще съм аз,
Един до друг с усмивка да застанем,
Така Съдбата е написала за нас.
Естественият ход на дните
Любовта ни бавно задуши,
Истината ще боли  в очите,
Нещо огъня в сърцето потуши.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Трифонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...