Jan 8, 2015, 2:13 PM

Още

  Poetry
793 0 0

               ОЩЕ

Още ти чувствам дъхът
и повей на любовни ветрове.
И още край мен е светът ти.
И писък на гларус пак ме зове.

И тръгват кораби на път.
За мен изчезва всяка мечта.
Оставам сам със брегът.
И купчинка сухи листа.

Край мен брега с морето разлюбено,
и разпиляни рапани с шум на море.
Зад нас е младост. И време изгубено.
И светкавица, която небето оре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....