Aug 14, 2008, 12:06 PM

Още те обичам...

  Poetry » Love
961 0 3
Намерих те в съня си.
топъл...
Приюти ме във прегръдката си жарка.
Целуна ми косите нежно,
а аз се притаих щастлива.
И когато слънцето огря ме,
благодарих, че в нощите те имам,
макар да е безплътно...
защото щастието, дори и илюзорно,
кара душата ми да пее.

Денем се оглеждам да те видя,
дори да е за малко.
Срещата случайна би възнаградила
търпението ми безкрайно.


Аз казах ли, че те обичам?
Обичам те!
Но само нощем гласът ми
ушите ще погали.


А казах ли, че сънищата ми са в синьо?
Като морето...
като небето...
като пеперуда...
синя...
като очите ти...


Галя те и искам
да прегръщам,
защото там си мой,
а аз съм тук за тебе.


Все още влюбена съм в тебе!
През сълзи ще призная...
и по-самотна ще се слея
със тълпата,
за да те потърся и наяве...
Обичам те!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Мандраджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....