Mar 14, 2016, 9:23 AM

Още за прошката

  Poetry
540 0 5

Децата искат прошка от бащите,
но и бащите могат да грешат.
Не са безгрешни даже и светците,
а синовете прошка ще дадат,

 

когато ги погледнете в очите
и честно си признаете пред тях,
че както всички някога грешите.
Покрита грешка се превръща в грях!

 

А той ще тегне като дълг към тези,
които сме оставили след нас,
и трайно във душите им ще влезе
с погубваща, с неотменима власт!

 

Поискайте си прошка от децата
и те за грешките ще ви простят!
Това за тях е изповед най-свята.
След нея те ще ви боготворят!
13. 03. 2016 г.
Русе

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дай боже повече родители, които мислят за собствените си грешки, а не за тези на децата. Поздрави!
  • Благодаря!
  • Поздравления за мъдростта!
  • Да, така е, за съжаление! Благодаря!
  • Убедена съм,че имаш право...!Поздрави и нека първо простим на себе си,за да ни простят и децата...Няма нищо по-лошо от това да виниш себе си за чуждите грешки!! Това можа да съсипе здравето и живота на всички в едно семейство и то с години...Нашето поколение беше учено да е право,дори и когато греши...И това е драмата...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....