Още за тайната вечеря
Корито е балконът - речно.
От риби дваж по-неми - ние
прецеждаме самата вечност
през мислите, които крием.
Но кой от двамата готов е
в сълза, в усмивка да се кротне.
Без тази тишина Бетовен
не би създал безсмъртни ноти.
Уж въздухът се дипли в скреж, но
с искра случайна на цигара
звезди ще палнеш неизбежно,
които като цвят прегарят.
И в тази светлинка ще встъпи
душата ми, но ще трепери,
додето не прошепнеш: Скъпи,
ела, направих ти вечеря...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
