Jan 27, 2012, 12:49 PM

Още за тайната вечеря 

  Poetry » Love
841 0 22


Корито е балконът - речно.
От риби дваж по-неми - ние
прецеждаме самата вечност
през мислите, които крием.

Но кой от двамата готов е
в сълза, в усмивка да се кротне.
Без тази тишина Бетовен
не би създал безсмъртни ноти.

Уж въздухът се дипли в скреж, но
с искра случайна на цигара
звезди ще палнеш неизбежно,
които като цвят прегарят.

И в тази светлинка ще встъпи
душата ми, но ще трепери,
додето не прошепнеш: Скъпи,
ела, направих ти вечеря...

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесах!
  • Благодаря ви:

    danigallery (Йорданка Господинова)
    Eia (Росица Танчева)
    Жулли (Юлия Димитрова
    vancheto13 (Иваничка Петкова)
    fervor (ЕЛИНА ПЕНЧЕВА)
  • Има вечери, които крият по- голямо тайнство и от Тайната...Поздрави за стиха, Иво!
  • "Но кой от двамата готов е
    в сълза, в усмивка да се кротне.
    Без тази тишина Бетовен
    не би създал безсмъртни ноти."

    Много ми хареса! Моите почитания!

  • Само за двама, Ив!

  • Уникално!

    И в тази светлинка ще встъпи
    душата ми, но ще трепери,
    додето не прошепнеш: Скъпи,
    ела, направих ти вечеря...

    Прекрасен стих,изпълнен с чувства и любов!!!
    Поздрав!
  • Прекрасни редове!Адмирации Иво!
  • Благодаря ви:

    valia1771 (Ивон )
    voda (Елица Ангелова)
    zelena (Силвия Райчева)
    Ilis (Алина Стоянова)
    ria (Гергана Иванова)
    maistora (Красимир Тенев)
    M1234567891 (Минка Митева)
    yotovava (Валентина Йотова):
  • Хареса ми посланието и тишината обвила тайна вечеря за двама!
  • Заглавието и финалът водят към дълбините на идейното съдържание на тази забележителна творба.
    Аплодирам, Ивайло!
  • Си в тишината на вдъхновението!
    Светъл поздрав, Бароне!
  • !!!!!
  • Чудя се дали си толкова интересен и отблизо, колкото отдалече?
  • Понякога дребен жест, както и стрелната реплика, макар и мимолетни, остават трайно усещане, харакеризиращо дълъг период от време даден човек. Така е и със стиховете, когато са запечатали нещо съкровено в себе си се превръщат в символи. Като умел фотограф си уловил един (не)повторим миг от вечността!
  • След този стих,какво ли аз да кажа,
    само туй, че разтопи се моя скреж
    и във вените ми, не случайно,
    потече порив,нежен - свеж!

    Поздрав!

  • Ама картина!

    Уж въздухът се дипли в скреж, но
    с искра случайна на цигара
    звезди ще палнеш неизбежно,
    които като цвят прегарят.
  • Благодаря ви:

    elenasim1 (Елена Петрова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    линасветлана (Лина Светлана)
    nininini (Нина Иванова)
    LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна )
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
  • ! Поздрав, Ив!
  • великлепие от чувства и слова, Ивайло..
    поздравявам те, най-сърдечно..
  • "Корито е балконът - речно.
    От риби дваж по-неми - ние
    прецеждаме самата вечност
    през мислите, които крием."
    Моите почитания!*
  • Харесах, Бароне!
  • Защо харесвам стиховете ти ли, защото носят в себе си заряд и импулс на чувствена наслада, и уж е малко тъжно, а нюанса ме нежност обгръща с палитрена цветност думите в носталгична обич!
    Аплодисменти, Бароне!
Random works
: ??:??