Mar 9, 2011, 10:13 AM

Осмомартенско

  Poetry » Other
879 0 4

Не, не искам нищо да ми подаряват

на "женския празник". Защо точно днес?

Тъжно е - един ден за прослава,

уважение, почит и чест

на майката, на любимата, на Жената.

(После кой как ще, по старому да я кара...)

Какво недоволствате? Специална дата

е отделена във календара...

С подаръци към своите законни половини

ще хукнат пияници и хулигани,

ще ги прегърнат с "Мила, прости ми!"

и гузните съвести ще са поизпрани...

А любовницата си на ресторант ще заведе

мошеникът Дон Жуан - дребният сваляч.

Не му стиска със жена си да се разведе -

усложнения, издръжки, детски плач.....

Да не забравим и колежката да уважим -

празник е, дявол да го вземе!

Ежедневно с нея грубиянски се държим,

но 8 МАРТ - това е друго време...

Фалшиво, измислено ми се струва всичко.

Примирявам се... какво да се прави...

Измъчват ме и други мисли еретични:

"Единствено да има ДЕН на МАЙКАТА си заслужава!"

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Искаш коментар - добре, ще го имаш.
    Знаеш ли кога е празник?! Когато и след четвърт век се гледате с обич в очите, когато заедно сте преминали през бялото в косите, когато можете да пренебрегвате собственното "Аз" в името на другия, когато бобецът е сладък и очите не са в съседската пържола, когато връщайки се от работа поднесеш кокиче, нарцис, зюмбюлче, лале, дори едно нацъфтяло клонче, когато не можеш да дишаш без другия, когато не позволяваш злободневието да изяде Чувството...Размисли ме и ме накара за сетен път да осъзная колко съм богат. Благодаря ти! Зем.
  • браво,Нина...без малко да пропусна
  • Браво, Нина, за изречените истини в този стих!
  • Много истини има в стиха ти, Нина!
    Поздравления за смелото откровение!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...