Nov 2, 2013, 5:51 PM

Основателят

  Poetry » Civic
509 0 0

От Аспарух до днес,
годините броиме!
Годините,
огнищата,
света!
В Историята той остави
 нашто име,
и най-великата
 от нас
 следа!

Със него почва
 нашето летоброене,
Надеждата ни
 да сме на света!
И ако някой
 днеска ме попита мене,
най-първо него
аз ще почета!

Той сътвори за нас
най златната държава
 и пътя ни,
 по който да вървим,
че ние сме народ,
от който нещо става,
и българите
можем да творим!

Това е първия,
основния, твореца!
Той Истината
 в Рожбата съзря!
За мене той е вождът смел,
 но и мъдреца,
най българин
от всички остана...
 

С могъщата Византия
кръстоса меча...
На силата му
тя се покори!
Той новата страна
България нарече,
и пътя и
 към бъдното откри!

Затуй към него аз
поклона си отправям!
Не виждам  кой
от него по тежи!
Макар понякога
 и аз да го забравям,
но все го моля -
туй да ми прости!


    02.11.2013 г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...