Остани още малко при мен,
остани – само толкова искам,
с ръцете си да държиш,моите в плен
и да усещам аромата ти близко!
С теб чувствам се като перце,
от вятъра понесено над света,
с теб в безтегловност е моето сърце,
щом усеща на твоето любовта!
Недосегаема ще съм тогава –
от злобата, от завистта,
ще пръскам доброта на воля,
от Космоса на Вечността!
© Pepi Petrova All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
