Остани още малко при мен,
остани – само толкова искам,
с ръцете си да държиш,моите в плен
и да усещам аромата ти близко!
С теб чувствам се като перце,
от вятъра понесено над света,
с теб в безтегловност е моето сърце,
щом усеща на твоето любовта!
Недосегаема ще съм тогава –
от злобата, от завистта,
ще пръскам доброта на воля,
от Космоса на Вечността!
© Pepi Petrova All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
