И може би трябва да спреш с въпросите към мен
и да потърсиш отговорите в себе си.
Да спреш да питаш „защо” и „какво”
и да го направиш друго.
Преследват ме сенки и теб те превръщам в такава,
не искам да изчезнеш, но сякаш и сега те няма.
Уморена съм да нося сили за двама,
уморена съм да давам радост, която да остава все встрани.
Нямам думи да изкажа, всичко нося го в очи,
а преди отново да избягам, тихичко повтарям „Остани...”