Когато се усмихна бавно,
когато ти прошепна с тъжен глас “Върви”,
когато стичат се сълзите —
моля те, тогава остани.
Когато слънцето изгрява,
когато пада тъмнина,
хвани ръката ми и дръж ме —
в тези часове била съм винаги сама.
Когато виждаш, че мълча,
когато виждаш моите сълзи,
прегърни ме в тишина
и нека всичко си простим.
© Gery Simitchieva All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
