Apr 27, 2025, 7:22 AM

Остани

  Poetry » Love
378 2 1

 

 

Когато се усмихна бавно,

когато ти прошепна с тъжен глас “Върви”,

когато стичат се сълзите —

моля те, тогава остани.

 

Когато слънцето изгрява,

когато пада тъмнина,

хвани ръката ми и дръж ме —

в тези часове била съм винаги сама.

 

Когато виждаш, че мълча,

когато виждаш моите сълзи,

прегърни ме в тишина 

и нека всичко си простим.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Gery Simitchieva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...