Не те намирам в болните си спомени,
а да те търся във душата не върви -
валят в очите ми звездите незапалени...
След утре ще си дойдеш призори
и ще приседнеш тихо до леглото
с усмивка на порочното лице,
докато бавничко забиваш острието
до дъното на моето сърце,
а аз ще се усмихвам като луда,
ще те целувам с палави коси
и във мига на най-върховната възбуда
ще ти прошепна тихо „Остани...“
© Ирена Иванова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
