Не те намирам в болните си спомени,
а да те търся във душата не върви -
валят в очите ми звездите незапалени...
След утре ще си дойдеш призори
и ще приседнеш тихо до леглото
с усмивка на порочното лице,
докато бавничко забиваш острието
до дъното на моето сърце,
а аз ще се усмихвам като луда,
ще те целувам с палави коси
и във мига на най-върховната възбуда
ще ти прошепна тихо „Остани...“
© Ирена Иванова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
