Mar 9, 2015, 12:59 AM  

...остани Бяла

  Poetry » Other
572 0 2



 

 

Премрежѝ очи! Виждаш ли там черната точка?
Аз също съм премрежил очи и те виждам в бяло.
Виждам те и ти махам, аз-малката черна точка,
която мразиш. Онова вълшебно говорещо огледало...

В океан живееш и всичко е толкова красиво,
обичай всички, но там всичко е храна за храна.
Защо ме разпъваш на кръст, за да възкръстна ли?
А душата ти бяла(без огледалото)безлична да изчезне
от света?


Остави ми болката, остани Бяла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ти пък нищо не каза, за отгатката ми
  • Ин вижда Ян. Ян вижда Ин. Това е просто и естествено като усмивката на младенец. Добре си изразил всичко това стихотворно, Станиславе!

    Поздравление и ти желая успешна нова седмица!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....